Ренесанс

Ренесансът, наричан също Възраждане, е културно движение, продължило приблизително от 14 век до 17 век. То възниква във Флоренция в края на Средновековието, а през следващите столетия се разпростира в Западна, Централна и Северна Европа. В по-общ смисъл понятието „Ренесанс“ се използва и за историческия период.

Основните характеристики на културното развитие през Ренесанса са връщането към ценности и форми на гръцката и римската Античност в литературата, философията, науката и най-вече изкуството и архитектурата, развитието на линейната перспектива в живописта и постепенното реформиране на образователната система. Традиционно се смята, че тези промени в интелектуалния живот превръщат Ренесанса в рязък преход от Средновековието към Новото време.

Според преобладаващото мнение сред изследователите Ренесансът започва във Флоренция през 14 век. Съществуват различни хипотези за предпоставките, довели до това събитие, като повечето от тях го свързват с обществените и граждански условия в града, с политическото му устройство, с меценатската дейност на влиятелната фамилия Медичи, или с имиграцията на византийски учени след Падането на Константинопол.

Историографията, свързана с Ренесанса, е обширна и сложна, като сред историците се води и спор за целесъобразността на използването на самото понятие Ренесанс. Някои изследователи поставят под въпрос възгледа за Ренесанса като за период на културен напредък, разглеждайки го като време на песимизъм и носталгия по класическата Античност, докато други акцентират върху приемствеността между Средновековие и Ренесанс. Някои направо призовават за спиране на използването на понятието, като проява на презентизъм, използване на историята за възхваляване на съвременните ценности.

Ренесансът е нова за времето си културна парадигма, възникнала вследствие на кардиналните изменения на обществените отношения в Европа.

Нарастването на значението на градовете-републики води до нарастването на влиянието на съсловията, които не участват дотогава във феодалните отношения: майстори и занаятчии, търговци и банкери. Всички те са чужди на йерархичната ценностна система, създадена през Средновековието, до голяма степен – на църковната култура и нейния аскетичен дух на смиреност. Това води до появата на хуманизма – обществено-философско движение, което разглежда човека, личността му, свободата му, неговата активна и съзидателна дейност като най-висшата ценност и критерий за оценка от обществените институции.

В градовете започват да се появяват светски центрове за изкуство и наука, чиято дейност е извън контрола на църквата. Новият светоглед перспективи се обръща към Античността, виждайки в нея пример за хуманистични и неаскетични отношения. Изобретяването в средата на 15 век на книгопечатането играе огромна роля в разпространението на античното наследство и новите възгледи по цяла Европа.

Ренесансът възниква в Италия, където първите му признаци са отбелязани още през 13 и 14 век (в дейността на семействата Пизано, Джото, Орканя и др.), но той твърдо се установява едва през 20-те години на 15 век. Във Франция, Германия и други страни това движение започва значително по-късно. Към края на 15 век Ренесансът достига най-големия си разцвет. През 16 век назрява криза в идеите на Ренесанса, следствие на което се явява възникването на стиловете Маниеризъм и Барок.